Български
🇧🇬

Български

“Дневници от Мариупол” е проект, който събира и съхранява дигитално истинските истории на хората, преживели обсадата на Мариупол от страна на руските нашественици през 2022-а.

📕
Светът трябва да узнае за ужасите, през които хората от Мариупол преминаха. Нашата цел е светът да разбере, запомни и предотврати този ужас, за да не се случи той никога отново. Може би сте чували за дневникът на Ане Франк. Тези истории са истинското завещание от Мариупол.
image

Първата история е за майка, която изпраща СМС съобщения до сина си Олег, докато се укрива в убежище в окупиран Мариупол. Тя продължава да ги изпраща почти на ежедневен принцип, докато не успява да избяга от обсадения град.

✏️  Оригиналните съобщения можете да откриете тук.

Прочетете дневниците на вашият език:

🇬🇧 English

🇪🇸  Spain

🇫🇷  French

🇳🇱  Dutch

🇮🇹  Italiano

🇭🇺 Hungarian

🇮🇱  Hebrew

🇩🇪  German

🇵🇹  Portuguese

🇵🇱  Poland

🇯🇵  日本

🇺🇿  Uzbek

🇹🇭  ไทย

🇩🇰  Danish

🇭🇰  Cantonese

🇨🇳  Mandarin

🇹🇷  Turkish

🇺🇳 Add yours!

1️⃣
“Синко, пиша ти в случай, че връзката се възстанови и получиш съобщението ми. Ние сме добре, имаме само газ. Казват, че и него няма да го има скоро. Бомбардират ни тежко. Ток и вода няма вече втори ден. Но се държим. Дойде и днес, нахранихме се. Най-страшното е да не знаеш какво се случва. Много те обичаме, надяваме се, че при теб всичко е наред.” ”Добро утро, синко! Сега е 8:20, 4-и март. Преживяхме още една нощ. Тази нощ почти не сме спали, бомбардираха безмилостно. Изглежда са много близо до нас. Много ще е страшно да загинем и да те оставим сам. Но вече е сутрин, живи сме. Газ, слава богу, има. Няма нищо друго. Много те обичаме, пази се!” ”Синко, сега е 9:33. Добре сме. Вкъщи е 15 градуса, но се пораздвижихме и се сгряхме. И пак се изненадахме от находчивостта си. Намерихме кутия с гирлянди на батерии и един фенер! Вече имаме светлина. Ако телефоните ни тръгнат да изгасват, нека се разберем, ти ще пробваш да звъниш на телефона на дядо ти в 12 на обяд и 9 вечерта, ние ще го включваме в това време. Обичаме те.”
2️⃣
“Добро утро, синко! Чувствам се като че ли пиша дневник, като дневникът на Анне Франк. Живи сме, първата ни задача всяка сутрин е да проверим има ли газ и колко вода ни е останала. Газ, слава богу, има. Вода имаме 4 бутилки. Изключваме телефоните, само вечер си позволяваме да почетем малко. Останала ни е още една батерия. Спасяваме се някак. Вчера два пъти се качихме на 12-я етаж с телефона и таблета, за да намерим обхват, на MTC хващахме една чертичка, но съобщенията не се изпращаха, да звъннем не успяхме. Вчера хората се връщаха с празни бутилки, не намираха вода. Видяхме и един мъж, гребеше вода с лъжица от една локва.”
3️⃣
“Такъв ужас. Боя се всеки ден, боя се за утре. Боя се да спя от страх, че утре ще ни бомбардират и няма да можем да се скрием, докато сме на  опашката за вода. И още се чувствам отвратена от мародерите, които първите дни влизаха с взлом подред и крадяха от всички магазини. И грабиха, и грабиха. Чанти с парфюми от Брокард (него го изгориха), палта от магазина Папа Карло, кутии със сельотка, кофи пълни със зеле, памперси. Ограбиха и нашия апартамент, дори Нина Беленкая, която храни котките, е крала от вкъщи. Ужасно е, че живеем сред такива хора. Това се случи, защото полицаите бяха на фронта, а сега, татко ти дочу, че има възможност да се патрулира, да ги залавят и да им събличат панталоните, за да ходят по гол задник. Много те обичаме! Пази се, мили! Повече от всичко на света чакам момента, в който ще мога да те прегърна силно и когато този ад ще приключи! С татко ти те целуваме, до утре, мили мой!”
4️⃣
“Здравей, скъпи синко! Живи сме и нашият ад продължава. Днес е 10 март. Нощта прекарахме в мазето на [Име]. Благодарни сме им, че приютиха 4 от нас. Вчера имаше страшен взрив, един самолет пусна голяма бомба върху Трета родилна болница. Счупиха се прозорецът на кухнята и вратата на балкона. През това време, ние лежахме на дивана в спалнята. После чухме по радиото, че бомбата е оставила яма с диаметър 10м. Скочихме по чорапи директно в коридора на входа. После помислихме, че ако при нас се усеща така, то какво ли е у баба ти? Татко ти излезе на улицата и погледна към прозорците им. А тях просто ги нямаше, бяха изкъртени заедно с рамките. С ужас, взехме бинтове и се затичахме към тях, за щастие баба ти и --- бяха живи, но изпаднали в шок, стояха на входа на апартамента й, или по-точно останалите му руини. Взривът е бил толкова силен, че всичките им прозорци бяха избити, балконът също беше разбит. Всички това се е срутило върху тях, но за щастие са цели. Взехме им чантите и ги взехме с нас, всички треперим от страх, домовете ни са с зеещи черни дупки, вместо прозорци. У съседа на мама вратата е изкъртена.”
5️⃣
“Върнахме се за някои вещи, грабнахме набързо каквото имаше наоколо, натоварихме го на колата и по стъклата от взривовете дойдохме тук. Тук пренощувахме в мазето, беше много студено, всички трепереха, спахме на земята с дрехите върху стиропор и тънко одеало. Взехме си едно голямо одеало, но не стига за 4 човека. Взехме си и малко храна, каквото беше готово. Терасата ни е цялата записана в стъкла. Днес искахме да отидем за продукти и други неща, но не не успяхме, отново летят самолети и бомбардират. Дори не можем и да си приготвим храна, всички седим в мазето. Такъв ужас. Днес една ракета удари един от близките ни деветоетажни блокове. На 8-я етаж. Много е студено да се спи в мазето, баща ти се притеснява за бъбреците си. Не знам, ще оживеем ли? Надяваме се всичко да е наред при теб, пази се, мили наш.”
6️⃣
“Картофи и сирене имаме много, но не можем да ги сготвим, а и водата е малко. Сутрин пием сок от праскови, за да пестим водата. През цялото време слушаме новините, надяваме се да ни помогнат. Вече нищо няма значение, освен да оцелеем. Много е студено, но докарахме одеала и вълненото ми палто от вкъщи, всички лежим опаковани. Вече две седмици не сме се къпали, дрехите ни са мръсни, спим с шапки, якета, по пет ката дрехи и чорапи. Малко си говорим, повече слушаме новините, някои играя карти. Вчера успяхме и да почетем малко на светлината на гирляндите. Времето се точи бавно, полузаспали сме. Вчера татко ти помогна на --- да закрепят вратата и прозорците на третия етаж. Почти си загубих ума, докато се върне. Така искам да те видя и да те прегърна, мили синко. Вчера --- прегърна --- и аз тихо поплаках. Но се радвам, че ти не си с нас сега. Много ми се иска да си жив и да си щастлив. Молим се на Бог, да не ни бомбардират повече и да можем всички ние да прегърнем роднините си. Много, много те обичаме. Пази се, скъпи синко, ти си най-скъпото, което имаме.”
7️⃣
“Здравей, синко! Как си? Всичко наред ли е? Притесняваме се за теб, чухме, че и при вас има авиоудари. Много се надяваме да си в безопасност. Ние още сме живи. Понеделник е, всички седим в мазето. С всеки изминал ден става все по-зле и по-зле. Ако до вчера и завчера все още рискувахме да претичаме до вкъщи, то днес вече е страшно дори и да се качим до тоалетната на първия етаж. Някъде недалеч от --- нашата армия е поставила своя установка и звуците са страховити и ответен отговор идва веднага. В небето летят самолетите на фашистите. Страх. Практически е невъзможно да приготвим храна, трябва да го правим навън, близо до гаража, а там е много опасно. Водата привършва, а да ходим за вода ги е страх всички. Ядем все по-малко, една моя порция се полага на двама. Баща ти е гладен постоянно.”
8️⃣
“Синко, наш любим! Пиша ти от телефона на татко ти, моят отдавна изгасна. Днес е 13-и март, още сме живи. Отдавна не съм писала, пазя батерията. Не знам с какво да започна. Вече знаеш в какъв ужас се намираме. Изглежда, че градът е почти разрушен. Осве това и всичко останало, самолетите пускат бомби върху нас. --- идват при нас на гости и ни споделят новини. Вчера една бомба е паднала върху Централна поща и я е разбила на 2 части, а е имало хора в мазето и е неясно дали са живи. Никой не може да стигне до тях. Ние, с риск за животите си, два пъти ходихме до вкъщи за продукти и одеала. Даже взехме две чанти с картофи, кутии с бисквити, чай, бонбони. Стараем се някакси да се отблагодарим за подслона.”
9️⃣
“Синко, скъпи мой! Днес е 17-и, оказа се имам малко батерия на телефона. Още сме живи, въпреки че много пъти вече се прощавахме с живота. В ада сме. Обстрелват ни постоянно, падат бомби, мини. Не остана нито една здрава сграда. Целият град гори. Вече даже се страхуваме да влезем в мазето, където вечер е пълно с деца. Почти не спим, стоим в ъгъла и се молим, заедно с всички други. Страхуваме се. Ударна вълна разби задният прозорец на колата ни, а до нея има огромна яма, невъзможно е да я използваме. Не знаем какво следва утре, ще бъдем ли живи? Господи, защо ни е всичко това. Молим Господ мазето да ни спаси. --- идва да хвани всички ни, бедната, тя е светица. Дажбите са все по-малки и по-малки. Татко ти е гладен постоянно. Готвим в гаража, много е страшно. Вратите и прозорците вкъщи са разбити, баща ти и --- постоянно се опитват да запушат дупките и са под обстрел. Много е студено, в мазето е около 5 градуса и е постоянен мрак. Молим се с теб всичко да е наред и да си щастлив. Ти си нашата гордост, ще се справиш. Иска ми се да вярвам, че ще оживеем и ще се срещнем отново. Обичаме те, много, много. Пази се!”
image

Олех, заедно с майка си, пред Мариуполския Драматичен Театър, преди инвазията,  януари 2022.

image

Мариуполския Драматичен Театър след бомбардировките, февруари 2022.

Please share this story with the world:

Основни моменти на семейството, по време на обсадата на Мариупол:

🕑
Олех, 20, от Мариупол, студент в Харковския Университет. През първите дни на руската инвазия, Олег се евакуира от Харков и заминава за Лвов.
🕑
Майката на Олех (името е скрито), 47, търговски мениджър, от Мариупол. От 4-и до 17-и март, майка му и баща му се укриват от бомбардировките в мазе. От първият ден на войната, всички жители на Мариупол губят телекомуникационна и интернет връзка. Малко след това са изключени и от електроразпределителната и топлофикационната мрежа, като остават без вода и газ. През всички тези дни родителите на Олег остават в неведение. Нямат никаква информация за зелените коридори за евакуация на цивилното население. Въпреки това, майка му не губи надежда. Тя не спира да изпраща съобщения на сина си. В тях, тя описва какво е преживяла по време на обсадата на родния й град. На 18-и март, родителите на Олех, заедно с няколко други жители на града, успяват да се евакуират от Мариупол, който по това време е все още под пълна руска блокада.
🕑
На 21-и март, Олех публикува съобщенията на майка си в Instagram. Стотици хиляди хора са трогнати от нейните писма.

И вие може да помогнете на това семейство

Следните банкови сметки, принадлежат на Олех и неговото семейство:

icon
PayPal: koptsevoleg1@gmail.com
icon
Revolut Card: 5354563130507757
💵
USD Account IBAN: UA223220010000026204302087232 Receiver: KOPTSEV OLEH, ave. Liudvyha Svobody, build. 51, Housing. B, Kharkiv, Ukraine, 61000 Bank: JSC UNIVERSAL SWIFT: UNJSUAUKXXX
💶
EURO Account IBAN: UA363220010000026202327186477 Receiver: KOPTSEV OLEH, ave. Liudvyha Svobody, build. 51, Housing. B, Kharkiv, Ukraine, 61000 Bank: JSC UNIVERSAL SWIFT: UNJSUAUKXXX
Всички истории са автентични и проверени от нашия екип.

Екипът ни беше на разговор с Олех, който сподели съобщенията на майка си.

image